Новини

История на успеха: Как Хърватия изкова пътя си към еврозоната

Присъединяването към еврозоната трябва да бъде възприето като приоритет – това е ключът за успешното завършване на този процес.

Това мнение изрази Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка, която участва във форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023

Приемането на еврото е логичната стъпка за малките икономики, като Хърватия и България, които вече са на високо ниво на интеграция с европейската зона, подчерта тя.

Преди дни управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че България, също като нас, трябва да въведе еврото, защото това е нейният път, допълни Швалек.

По-висока устойчивост към шоковете

Високоикономическа ефективност

Насърчаване на икономическия растеж и стабилност

Отпадане на риска от валутните курсове

Достъп на местните банки до рефинансиращи операции

Достъп до програмите на ЕЦБ за държавни ценни книжа

Финансова помощ от Европейския механизъм за стабилност

Подобряване на достъпа до международните финансови пазари

Ефективно движение на капиталите

Намалени разходи за транзакция

Обикновено хората не се замислят по какъв начин въвеждането на еврото допринася за държавата с конкретни ползи, допълни Швалек. Като пример тя посочи суап линията от 2 млрд. евро, договорени за Хърватия от Европейската централна банка.

Още преди Хърватия да участва в ERM2 беше ясно, че напредваме към въвеждането на еврото. След пандемията през 2020 г. се договорихме с ЕЦБ да се изгради т. нар. суап линия и сумата от 2 млрд. евро, които ни бяха отпуснати, ни помогна да запазим нашите устойчиви финансови условия във всички местни сектори, обясни Швалек.

По този начин Централната банка на Хърватия успя да проведе своята политика за противодействие на кризата, причинена от пандемията. По същия начин, инвазията на Русия в Украйна имаше много малко влияние върху държавните ценни книжа, каза още Швалек.

Когато стартирахме нашия път към еврозоната, лихвените ни проценти вече бяха на нивото на тези в еврозоната и в момента виждаме много по-ниски лихвени проценти върху ипотеките. Имаме много по-ниско увеличение в сравнение с Унгария, Чехия и Полша, подчерта още водещият финансист от Хърватия.

Швалек призна, че процесът по въвеждане на еврото има известни рискове, които за Хърватия са били изискванията да се постигнат редица цели и да се преодолеят множество предизвикателства, като всичко това е извършено за много по-кратко време от очакваното и въпреки щетите от двете тежки земетресения през 2020 г. в страната, както и разгара на пандемията от Covid-19.

Тези събития можеха да разсеят Хърватия от въвеждането на еврото, но това не се случи, отбеляза Швалек.

След като Хърватия се присъедини към ERM2, бяхме убедени, че ще въведем еврото през януари 2023, но животът отново ни изненада и отново бяхме подложени на изпитание. През 2021 г. започна увеличаване на инфлацията и година по-късно тази динамика се засили вследствие на руската инвазия в Украйна. Ситуацията беше много напрегната до април миналата година, когато най-накрая получихме положителна оценка.

Някой може да каже, че сме късметлии, но след усилията, които положихме, ние заслужавахме това, категорична е Швалек.

Тя отправи послание към всички, които носят отговорност за успешното приемане на еврото:

Най-важното е да се извърши процес по навременно планиране, да се изгради много добре функционираща структура с определени отговорности, които трябва да бъдат поети.

Вие трябва да приемете това като ваша цел, категорична е Швалек.

Според нея, силното лидерство по време на целия процес и доброто планиране, са ключовите фактори, допринесли за успешното въвеждане на еврото в Хърватия.

Пътят на страната към еврозоната започва още през 2017 г, когато стартира т.нар. Европейска стратегия, полагаща основите за въвеждането на еврото.

В този документ се изложиха практическите насоки за подготовката, фокусът ни беше да докажем, че Хърватия е готова за еврото – както на нашите партньори, така и на нашето население, отбеляза Швалек.

През 2020 г. изготвихме Национален план, с който трябваше да сме сигурни, че този процес ще е много плавен, обръщаше се много внимание върху Индексът на потребителските цени. Този план не включваше само правителството и Централната банка, но и много внимателното планиране между всички институции и заинтересовани лица, допълни финансистът.

Практическата подготовка може да бъде направена в рамките на 15-18 месеца, смята Швалек. Най-голямото предизвикателство беше да се стартира тази подготовка, което за банките означаваше значителни капиталови разходи и ангажиране на човешки ресурс, подчерта тя.

Що се отнася до Националния план, ние създадохме шест различни логистични комитети за подготовка, сред които такъв за бизнеса, за защита на потребителите и за комуникационна стратегия. Всички имаха лидери, назначени от националните институции, а министър-председателят председателстваше организацията на всички комитети, обясни Швалек.

За еврозоната: успокояване на страстите и фокус върху разумните стъпкиПо-смислено е да се насочат усилия върху възможните решения, които биха постигнали нещо реално в бъдеще

Пътят към еврозоната завършва със следните финални стъпки – през май 2022 г. Хърватия приема Закон за въвеждане на еврото, а само за 6 месеца изковава 400 милиона монети. Подготвя основни насоки за всички сектори на бизнеса, реализира осведомителна кампания, която достига до 95% от населението, закупува евробанкноти и ги въвежда в експлоатация.

Процесът по въвеждането на еврото беше една история на успеха за Хърватия.

Ние вече виждаме ползите от еврото, но този успех щеше да е невъзможен без общите усилия на всички заинтересовани страни и партньори, без подкрепата и на европейските ни партньори, заяви в заключение Швалек.

Сандра Швалек е заместник-управител на Хърватската национална банка от 2018 г. Отговаря за банковите операции на институцията, службата за вътрешен одит, комуникациите и кабинета на управителя.

Сандра Швалек също така е активна в различни национални и международни работни групи и форуми, фокусирани върху ролята на централните банки и финансовите институции в справянето с изменението на климата.

В периода 2000-2013 г. Швалек е член на Съвета на Хърватската национална банка.

Между 2005 и 2013 г. е директор на Института по икономика и президент на настоятелството на Международното висше бизнес училище (IGBS) в Загреб.

Работи в Института по икономика от 1992 до 2018 г., където става старши научен сътрудник.

Сандра Швалек е автор и съавтор на редица научни и експертни статии и е преподавала в редица бакалавърски и следдипломни курсове.

Завършила е Факултета по икономика и бизнес в Загреб, където получава магистърска степен през 1995 г. и докторска степен по фискална политика през 2000 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *